* * *

Вградена невеста

Мануил майстор, джанъм, града градеше,
града градеше, града Тиргода.
денем я гради, нощем се рони,
нощем се рони буца по буца,
буца по буца, камък по камък.
Мануил майстор, тихо говори:
- Ой ми ви вази, триста майстори,
хайде да сторим вяра и клетва,
вяра и клетва до булките си,
която булка най-рано стане,
най-рано стане, рано в понеделник
да си опере, корито дрехи,
да си окъпе мъжко детенце,
да си направи топла обяда,
нея ще вградим в града Тиргода.
Че са сторили вяра и клетва,
вяра и клетва до булките си,
до булките си, Мануилица,
Мануилица булка хубава
булка хубава най-рано станала
рано станала, рано в понеделник,
рано в понеделник, че си е опрала
че си е опрала корито дрехи,
че си окъпа мъжко детенце
и си наготви топла обяда,
че си отиде при майсторите.
Като я видя Мануил майстор
сълзи порони до черна земя,
Като го видя Мануилица,
Мануилица тихо говори:
- Ой ми те тебе, млада Манойле,
защо си, джанъм, толкоз кахърен?
Че са хванали Мануилица,
Мануилица, булка хубава,
че я вградили в града Тиргода.
Мануилица като пищеше,
като пищеше, земя ечеше,
мъжко й детенце, жално плачеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011