* * *

Вградена невеста

Заправила ми сливенска паша
на Тунджа моста, до небе стълба,
с триста дюлгере се младоженци,
се младоженци, се с млади булки,
се с млади булки, се с мъжки рожби.
Деня си моста правят, доправят,
нощя се моста срива и събаря.
Отговаряше най-главен майстор:
- Бря, хой ва вазе, триста дюлгери,
триста дюлгере, се младоженци,
се младоженци, се с млади булки,
се с млади булки, се с мъжки рожби,
да обречеме на моста курбан -
която булка най-рано рани,
най-рано рани обед да донсе,
нея на моста курбан щеляррим.
Сички дюлгери кат си отишли,
кат си отишли и си казали,
и си казали на млади булки,
майстор Манолчо забравил да каже,
забравил да каже на млада булка,
на млада булка, шалан Тодорка.
Най-рано рани шалан Тодорка,
шалан Тодорка обед занесе.
Като отиде обед да сложи,
селям им даде шалан Тодорка.
Сички дюлгери правят и пеят,
майстор Манолчо прави и плаче.
Отговаряше майстор Манолчо:
- Бре, хой те тебе, шалан Тодорке,
аз си загубих най-малка мена,
най-малка мена - сребърен пръстен.
Хайде да слезеш долу в темеля,
да н' би, Тодорке, да го намериш!
Като е слязла долу в темеля,
долу в темеля шалан Тодорка,
отговаряше майстор Манолчо:
- Бре, ой ви вази, триста дюлгери,
издигнете си триста камъка,
че да ги пуснем долу в темеля!
Издигнали са триста дюлгери,
издигнали са триста камъка
и ги пуснали долу в темеля.
Там загинала шалан Тодорка.
Като й кърма, холан, протече,
бяла е река под мост тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011