* * *

Вградена невеста

Заградил ми е Мануил майстор,
заградил ми е с девет майсторе,
заградил ми е голямо сграде;
градили го са девет години,
дене го градят, ноще се сипе.
Маноил майстор тихо говори:
- Ей си ви вазе, девет майстори,
какво да сторим голямо сграде,
като го градим девет години -
дене го градим, ноще се сипе?!...
Всичките майстори дума думаха:
- Кому булката най-рано готви,
най-рано готви, най-рано дойде,
да си донесе топла обяда,
да я вградиме в голямо сграде,
да се не рони девет години.
Всичките майстори дома ходиха,
който не ходи - хабер проводи;
Маноил дома не ходи,
дома не ходи, хабер не прати.
Рано ранила Мануилица,
Мануилица млада невеста,
та е ранила, та е готвила,
та е готвила и занесла е,
и занесла е топла обяда.
Кога я видя Мануил майстор,
сълзи порони до черна земя,
шапка нахлупи до черни вежди,
па на невяста тихо говори:
- Ей ми те тебе, Мануилице,
Мануилице, млада невясто!
Как си остави мъжко детенце!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011