* * *

Вградена невеста

Прочул ми се й Павлю,
този майстор Павлю,
че бил знаял Павлю
мостове да прави.
Наел ми са й Павлю
мостец да направи
над реката Тунджа.
С неговите братя
деня мостец правят,
нощя са събаря.
Че са чудом чудят
как да го закрепят.
Че са намислили
курбан да му сторят,
курбан да му сторят
от техните булки -
че която рано,
рано ми подрани
на моста да иде,
хляб да им занесе,
нея ще я сложат,
в темел закопаят.
Вечерта мръкнало,
сички си легнали,
легнали, заспали.
Петър и Миалчо,
Павлювите братя,
те не са заспали,
у тях си отишли,
на булки казали:
- Булки, млади булки,
утре ми сутринта
рано не идвайте!
И пак са върнали,
при моста легнали.
Павлювата булка
хабер си нямала.
Сутринта станала,
рано подранила,
дете окъпала,
манджа наготвила,
топъл хляб опекла,
на моста тръгнала.
Край етърви мина,
на етърви вика:
- Булки, млади булки,
хайде да вървиме
на моста да идем,
хляб да им занесем!
А тий й обаждат:
- Върви, върви, бульо,
ний не сме готови,
по-подир ще дойдем!
Млада Павлювица
по пътя вървеше,
за дете мислеше
да не се събуди,
да не се разплаче.
Като наближила,
и Павлю видяла.
Този майстор Павлю
калпак си нахлупил,
сълзи си поронил.
Пък тя му казала:
- Помага Бог, Павле!
Този майстор Павлю,
нищо не й каза.
Млада Павлювица
пак му продумала:
- Защо не ми думаш,
нито ме поглеждаш?
Този майстор Павлю
тихо й продума:
- Как да ти продумам,
млада Павлювице,
много съм кахърен -
пръстена ми падна
долу във темеля.
Мож' ли долу слезе
ти да го извадиш?
- Мога, мога, Павле,
недей се кахъри!
Млада Павлювица
във темел си слезе,
че я затрупали
долу във темеля.
Тогаз доправили
моста на реката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011