* * *

Вградена невеста

Да се провали Суруджан паша,
дето заправи на Тунджа мосто;
деня го правят триста дюлгери,
деня го правят, нощя са сринва.
И отговаряше Суруджан паша:
- Бре, хой ви вази, триста дюлгери,
триста дюлгери, все уста-башии,
ако не направите на Тунджа мосто,
един по един ще ви избеся.
И отговаряше майстор Маноил:
- Хайде да обречем курбан на мосто;
която жена най-рано рани
и за обед да дойде, хляб да донесе,
нея ще направим курбан на мосто.
Кой как си отишел, на жена си заръчал,
да не доходя, обед да донася.
Най не казал майстор Маноил.
Рано ранила шехъм Тодорка,
че й отишла обед да носи.
Като я виде майстор Маноил,
като я видя, викна, заплака...
И отговаряше шахъм Тодорка:
- Бре хой те тебе, майстор Маноиле!
Сичките дялат, дялат и пеят,
ти оти дялаш, дялаш и плачеш?
И отговаряше майстор Маноил:
- Хой ти тебе, шехъм Тодорке,
изтървал съм си венчален пръстен,
венчален пръстен с ялмазен камък,
изтървал съм го доле под мосто;
я слез мо, я слез, та си пръстен найди!
Че е слязла шехъм Тодорка,
че е слязла под мосто долу,
че й хвърлили триста дюлгери,
че й хвърлили триста каменъе,
та си й убили шехъм Тодорка,
че си е заправил на Тунджа мосто.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011