* * *

Вградена невеста

Заградил е Павльо,
Павльо дюлгерина,
заградил ми Павльо,
дълга кюприя.
Деня я гради,
нощем се сипе.
Събрали се майсторите,
че са нарекли вяра и клетва,
вяра и клетва на жените си,
която дойде първа,
нея да заградят
в дълга кюприя.
Всички на йените си казали,
само Павльо на Станка не каза,
ами и Павльо заръча:
- Станке ле, първо либе,
утре рано да станеш,
да отсееш житото,
хляб да опечеш,
погача да направиш,
детето да обаниш
и да го нахраниш.
Станка булка хубава,
рано ручока занесе,
кога я видял Павльо,
той с ръка маха,
назад да се върне,
а тя по бързо върви.
Кога при него отишла,
Павльо дребни сълзи рони.
Станка Павльо думаше:
- Павльо дюлгерино,
Павльо, мой стопанино,
защо дребни сълзи рониш?
- Станке първо либе,
ази съм си пръстен изпуснал,
пръстен миновен,
в дълга кюприя,
хайде да те хвана
за русата коса,
за дългите плитки,
да ми извадиш пръстен миновен.
Кога я пуснали
в дълга кюприя,
Станка се молеше:
- Павльо дюлгерино,
като не ти е жал за мене
не ти ли е жал, Павльо льо,
за мъжкото дете,
че съм го обанила,
а не съм го нахранила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011