|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Трима братя, и тримата женени, градят мост на р. Арда. Дене го градят, ноще се събаря. Те се изплашили много, понеже имали заповед да го довършат, инак щели да бъдат убити. И тримата сънували, че за да се задържи мостът, трябвало да заровят жив човек в основите. Като не било възможно да турят ръка на чужд човек, съгласили се - която от техните жени първа донесе на моста храна за майсторите, тя да бъде заровена. Двамата по-големи братя обадили на жените си, само най-малкият оставил всичко на съдбата. Гиздавата невеста на най-малкият брат станала рано, омесила хляб, приготвила храна и тръгнала за моста. Бързайки много, тя оставила малкото си детенце, без да го насиса. Като я видял мъж й още от далеч, почнал да рони сълзи. Обадил й какво е решено, и тя с безстрашие и покорност отишла на мястото, гдето щели да я заровят. Когато поставили първият камък, тя се сетила за детето си, разтреперала се и казала: - Както аз треперя, така и мостът да трепери! Щом била зазидана, мостът се задържал. Оттогава насам мостът все треперел.
Кушланли, дн. Керамоти, Гюмюрджинско - Гърция (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 375, № 44).
============================= |