* * *

Вградена невеста

Града се гради, хубава Стано, града калдаръм,
деньем се гради, нощем се бори.
Дюлгерето се чудом чудьеха,
бре, щу ли, как ли, како да сторим -
да нагодиме рана прогюма.
Дюлгерето му всички любета,
всички любета любем казали,
пък Бечо любе любем не каза.
Та й подранила, та й нагодила
рана прогюма, дипна пладнина,
та е тръгнала, та е зъмнала,
та е зъмнала през етървите:
- Хайдете, хайде, милни етърви,
да отнесеме дюлгерето му
рана прогюма, дипна пладнина.
- Върви ми, върви, хубава Стано,
не сме сготвили, не сме фтасали.
Че е тръгнала хубава Стана.
Като я виде Бечо дюлгерин,
Бечо дюлгерин Станино либе.
Хем града гради, хем сълзи рони.
Я Стана си го питом питаше:
- Защо ми плачеш, Бечо любе ле?
- Как да не плачем, пръстен изпуснаф,
пръстен изпуснаф във Димна града.
- Я ще си вляза, Бечо любе ле,
я ще си вляза, изкарам ща го.
- Ти ще да влезеш, но не щеш излье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011