* * *

Вградена невеста

Събрали се шейсет калфи,
заправили манастири,
деня правят, нощя пада.
Събрали са шейсет калфи,
събрали са й кълнали са,
няма да кажат на жени си.
Сички да им поръчат
хляб да им донсат,
която дойде най-напред,
нея в темеля ще сложат.
Сички на жени си казали,
майстор Павел не казал,
не казал той на жена си.
Тя си е рано станала,
станала, хляб е опекла,
мъжко си дете окъпала
и го в люлчица сложила,
и тръгнала хляб да носи.
Майстор Павел като я видял
и са на Бога помолил:
- Дай ми, Боже, дъжд и ветър,
дано са назад повърни.
Дал му Господ дъжд и ветър,
тя се назад не върнала,
а хлебец му е занела.
Майстор Павел хляб си зима,
и нея хвана за ръката,
и си га в темеля сложел,
и почнали пак да градят.
Тя се му са е молела:
- Пусни ме, пусни, майстор Павле,
кърмата ми вече тече,
мъжка рожба огладнява!
Майстор Павел се си мълчи,
се си мълчи и се си гради.
И като сложили покрива,
сичките са онемели.
Господ стълбата им вземал,
те са от покрива фърлили,
дето калфи паднали,
черен дим са дигнал,
дето майстор Павел паднал,
кладенец е станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011