* * *

Вградена невеста

Ой, Павле, Павле, Павле дюлгерче!
Заградил е Павле новата града,
новата града Павле, кюприя.
Дене я гради нощес се сипе,
камен по камен, дърво по дърво.
Седнал е Павле накрай градата,
още си рони ситнинки сълзи.
По пътя минаха стари дюлгери,
стари дюлгери, стари майстори.
Павле си пита стари дюлгери,
стари дюлгери, стари майстори:
- Не знайте ли вие за града лека?
Отговарят му стари дюлгери,
стари дюлгери, стари майстори:
- Знаеме, знаем, Павле, дюлгерче.
Вие сте, холан, троица братя,
сторете, холан, вяра и клетва.
Чийото булче най-рано дойде,
най-рано дойде ручок да донесе,
него да турите в голяма града.
Всички дюлгери либе казаха,
най й е казал много работа.
- Да станеш, любе, рано в понеделник
и да отсееш петдесет кила
бяла пшеница за воденица.
И да ми проводиш девет аргати,
девет аргати оран да орат.
Станка невяста рано станала
и е свършила много работа,
и е сготвила ручок, занесла
на нова града, нова кюприя.
Кога я видял Павле дюлгерче,
Павле дюлгерче викна да плаче.
Станка невяста Павле си пита:
- Защо ми плачеш, Павле дюлгерче?
Девет години вече станало,
не съм те видяла сълза да спуснеш,
какво ти сега, Павле, дотегна?
- Как да не плача, милинка Станке,
аз си загубих пръстен меновник.
Станка се навела пръстен да търси.
Тогаз продума Павле дюлгерче:
- Какво чакате та не я сградите?!
Жално заплака Станка невяста:
- Не ли ти е мило, Павле дюлгерче,
мъжкото дете, че ще остане,
че ще остане без мила майка?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011