* * *

Вградена невеста

Манаил майстор, мори, два моста,
Манаил майстор два моста гради,
деня ги гради, нещя са бряг.
Чудили са са двеста майстора,
що да направят, кък да йосторят,
йосторили са вяра и клетва:
- Чието либе най-напряж дойде,
най-напряж дойде със прогимата,
ше го заградим в длъги мостове,
в длъги мостове, в средна камара.
Сички майстори дома ойдоха,
дома ойдоха, любом казаха,
Манаил майстор дома си ойде,
дома си ойде, любом не каза,
лю си хи каза много работа -
и да опере, и да омяси,
и да намери девет паници,
девет паници бяла пченица,
и да откара на воденица,
ида откара, и да докара.
И е опрала, и й омесила,
и откарала, и докарала,
и пак е рано, рано ранила,
рано ранила със прогимата.
Манаил майстор лю кат я виде,
ръки закърши, сълзи зарони.
Тия му вели, вели, говори:
- Що ти са, любе, жално нажали?
Манаил майстор вели, говори:
- Осторили сме вяра и клетва,
чието любе най-напряж дойде,
най-напряж дойде със прогимата,
ще го заградим в длъги мостове.
На нея хи са вяра не фата.
Заградиха я до кълчиците,
на нея хи са вяра не фата;
заградиха я до коленете,
па хи са нехи вяра не фата;
заградиха я до тънко кръстче,
дур тогаз хи са вяра фатило.
И си хми вели, вели, говори:
- Двесте майсторе, триста шагърте,
оставите ми лявата ръка,
лявата ръка, дясна пазуха,
да си изкърмя малкото дете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011