* * *

Вградена невеста

Маноил майстор града градеше,
града градеше, града Пирдоса.
Денем го гради, нощем се рони,
нощем се рони, рони и събаря.
Маноил майстор из града ходеше,
ходеше и с акъл се бореше,
как да го загради, как да го задържи...
У края ходи градски началник,
той на Маноила тихо говори:
- Ой ми те тебе, Маноил майстор,
срок ти отпущам за една неделя,
да си заградиш град Пирдоса,
да го заградиш, да го задържиш -
ако не го задържиш, ще ти избеся
двеста чирака и триста калфи!
Маноил майстор из града ходи,
из града ходи и тихо говори:
- Ой ви вази, двеста чирака,
двеста чирака и триста калфи,
тая вечер всеки у тях ще си иде,
всеки ще каже на свойта жена,
която най-рано дойде,
нея ще си спуснем в Пирдоса града,
в Пирдоса града, дълбока хумба,
да се загради, да се задържи.
Маноил майстор най-хитър беше,
най-глупав излезе сега,
и той не каза на свойта жена,
ами я нареди рано да стане,
да изпере и да наготви.
Рано ранила Маноилица,
рано е изпрала и е наготвила,
топла обяда наготви
и си етърви повика:
- Хайде, етърви, да вървим,
да вървим, обяда да носим.
Етърви й отговарят:
- Ти иди, како, ние не сме,
ние не сме още сколасали...
Щом се Маноилица подаде,
Маноил майстор жално заплака.
Маноилица го тихо попита:
- Защо плачеш, Маноил майстор?
Маноил майстор отговаря:
- Как да не плача, Маноилице,
като си пръстен аз отървах,
в дълбоката хумба, в заграда.
Маноилица му отговаря:
- Ти не плачи, Маноил майстор,
аз ще да сляза и ще го извадя.
Слязла Маноилица в хумбата,
майстори са я в сграда вградили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011