* * *

Вградена невеста

Града се гради, хубава Стана, над Димна града,
деня я градят, нощя се сипе
дърво по дърво, камен по камен.
Дюлгерите се чудом чудеха:
- Бре, как ли, що ли, бре, ние, джанъм, ние да правим?!
Че си замина църен калугер край Димна града,
той си питаше дюлгерята:
- Що се чудите, тровица братове над Димна града?
- Чудим се, чудим, църен калугер, що да я правим -
деня я градим, нощя се сипе.
Кажи ни, кажи, дерман за града.
- И да го кажа, тровица братове, не можете го стори.
- Кажи ни, кажи, църен калугер, ще го направим!
Той отромони тровица братове, дюлгерджием тем:
- Калята гурбан, гурбан искала;
кутрата снаха най-рано рани,
да си приготви добра пройома,
да я вградите във Димна града.
Всички са мъже, Пейчо льо, любе, женим казали,
Пейчо млад юнак, хубава Стана, женей не казал.
Та е ранила, та е сготвила,
та е сготвила, та е отнесла,
та е отнесла добра пройома.
Я тя е вляла, не е изляла.
Тя отромони дюлгерджием тем:
- Отпуснете ми, тровица братове, дясната ръка,
да си изгледам мъжкото дете!
Та й ромони, хубава Стана, дюлгерджията:
- Хайде ми, хайде, ти щеш го изгля,
ти щеш го изгля със блага смоква.
Тя отромони дюлгержием тем:
- Всички са мъже, Пейчо льо, любе, женим казали,
Пейчо млад юнак, хубава Стана, женей не казал,
женей не казал, та я заградил,
а я заградил във Димна града.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011