* * *

Вградена невеста

От царя ферман довтаса,
от царя и от везиря
на Бендер кале да правят.
Писали, кого писали,
Митката напред писали,
Митката, младо дюлгерче.
Митката дума леля си:
- Лельо льо, мила лельо льо,
от царя ферман довтаса,
от царя и от везиря
на Бендер кале да правим.
Како да правя, да сторя,
като ми й мило булчето,
че как ще да ю оставя?
- Митко льо, миличек лелин,
и туй ли да та науча?
Попитай, Митко, дюлгери,
дюлгери, стари майстори,
тий ко си водят булките
и ти си булче заведи,
булчето с мъжката рожба.
Попитал Митко дюлгери,
дюлгери, стари майстори:
тий си водили булките,
и той си булка заведе.
Деня са кале правило,
нощя са кале разваля;
тие се чудят и маят
како да правят и сторят,
кого в темела да турят,
дано се темел задържи.
Клетва са верна сторили
на никой да не обаждат:
която доде сутрина
най-рано леб да донесе,
нея в темела ще турят.
Дюлгери, стари майстори,
на булките си казали;
Митката, младо дюлгерче,
на булката си не казва
и тя е рано ранила,
рано обеда наготви,
мъжка си рожба окъпа
и го в люлчица турила,
че при Митката отиде.
Като я видя Митката,
Митката дума дюлгери:
- Дюлгери, стари майстори,
хай да развалим клетвата,
хай да туриме и двама -
турете мене и нея:
мъжка ми рожба вземете,
вземете и отгледайте.
Че ги двамата турили,
тогаз са кале задържа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011