* * *

Вградена невеста

Манол майстор града гради,
дене го гради, нощта се сипе
камък по камък, дъска по дъска.
Троица братя се сдумоваха:
- Ад'те да сторим вяра и клетва -
което любе най-напред дойде,
него жа турим в градум на дъно.
Синки майстори хитри, разумни,
Манол майстор е малък и глупав,
той се не сети любе да каже,
ами на Станка отговаряше:
- Ой, Станке, Станке, ой, първо любе,
ти стани, Станке, рано в понделник,
донеси, Станке, вода студена,
омеси, Станке, бели колаци,
омеси, Станке, и ги опечи,
исготви, Станке, сладки ручоци,
и донес, Станке, да ручоваме...
И Станка стана рано в понделник,
донесе Станка вода студена,
омеси Станка бели колаци,
омеси Станка и ги опека.
Исготви Станка сладки ручоци,
мъжко си дете Станка окъпа
и му плените Станка простряла,
и е отишла к' Манол-кюпреси
да носи Станка сладки ручоци.
Като я видя Манол майстора,
като я видя, сълзи порони,
и си на Станка отговаряше:
- Ой, Станке, Станке, ой, първо любе,
мър, иди, Станке, градум на дъно,
мър, че ми падна от кундо пръстче,
от кундо пръстче сребърен пръстен,
мър, иди, Станке, та го потърси!
Като си влейна да го потърси,
градум се сипе камън по камън,
камън по камън, дъска по дъска.
Че си остана хубава Станка,
че си остана градум на дъно...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011