* * *

Вградена невеста

Мар, де са чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по три момченца!
И тий са, холам, станали
дор девет братя близнака,
раснали и пораснали,
станали девет дюлгера,
девет дюлгера майстори,
на Дунав кале запра вили.
Денем си кале правеха,
нощем се кале събаря.
Те са се чудом чудили
какво да правят, да сторят,
да не са кале събаря.
Най-после са намислили
на кале курбан да сложат,
курбана - млада невяста.
Вечерта кат си отидат,
сякой у тях си да каже
на свойта булка хубава,
сутринта рано да станат,
хубави гостби да сготвят,
бели хлябове да опекат,
обяда да им занесат.
Която иде най-напред,
нея в калето ще спуснат,
на кале курбан да стане.
Кат си вечерта отишли,
никой си нищо не каза,
само Петьрчо поръчал
на свойта булка хубава:
- Петранке, булка хубава,
имахме крава ялова,
станало й девет години
как са кравата загуби,
иди я, булка, намери!
Нали е Божа работа,
тя от портите кат излезе,
крава пред порти лежала.
Тя я във двори укарва,
извиква да я заколят,
хубави гостби сготвила,
бели хлябове опекла
и им обяда занесла.
Кат я Петърчо погледна,
жално си милно заплака,
извади ален тестимел
и си очите обърса,
и на Петранка продума:
- Аз си мената изтървах,
мената, булка, пръстена,
в калето, долу в дъното.
Ний ш'та, Петранке, спуснеме
да ми мената извадиш!
Че са Петранка свързали
със девет братски пояса,
че я в калето пуснали
и там са я зазидали.
От тогаз дори до сега,
не им са кале събаря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011