Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вградена невеста

Царьо си хабер проводил:
"Четрима братя близнака
голяма града да градят,
'ко не градят градата -
главите им ще отрежеме!"
Че тий са града градили,
деня си града градяха,
ноя им града падаше,
тий се чудеха и маеха,
кво да правят, да сторят,
градата да си задържат...
Клетва са и вяра сторили,
всичките със булките си:
- Която дойде по-напред,
в градата ще ги заградим,
да ни се градата задържи!...
Тий на жените си казали,
Манолчо малък, най-глупав,
той си на Радка не казал,
най га на работа нареди:
- Радке ле, булка хубава,
да станеш рано в понделник,
да опереш и да замажеш,
мъжка си рожба окъпи,
тогиз обяда наготви,
не бързай да го донесеш!
Радка ми й булка хубава,
станала й рано в понделник,
опрала и замазала,
мъжка си рожба окъпала,
в златна га й люлка турила,
тогиз обяда наготви.
Тръгнала й да га занася,
край булини си минала
и на буля си повика:
- Я хайде, бульо, да идем,
обяда да им занесем,
много ни обяда закъсня!...
Радкина буля думаше:
- Я върви, булка, я върви,
обяда не ни й готова!
Радка самичка отиде.
Като га видял Манолчо,
черен си калпак нахлупи,
дребно си сълзи порони.
Радка Манолчум думаше:
- Маноле, пръвна пръвнино,
бре, каква й твойта работа -
като ме видя отдалек,
нахлупи калпак до вежди,
порони сълзи до земя?
Манолчо дума на Радка:
- Радке ле, булка хубава,
аз си пръстена изтървах,
пръстена, Радке, мената,
и го у градата заградих.
Радка Манолчо думаше:
- Маноле, пръвно пръвнино,
ще вляга да го извадя!
Че си в уградата влезе,
пръстена да си извади.
Манол си града градеше,
заградил га до колене,
Радка й се вяра не хвана;
заградил га до гърдите,
бяло й мляко протекло,
Радка й се вяра хванало...
Дребно си сълзи порони
и на Манолча думаше:
- Манолчо, пръвно пръвнино,
за мене жалба 'ко нямаш,
не ти ли се свиди детето,
детето, мъжката рожба?
Манолчо си сълзи ронеше
и си градата градеше,
и тамка Радка загради,
че им се града задържа...

 


Хамамджии, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 115 - "Вградена невеста - 2"; =Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 373, № 40); според М. Арнаудов жителите на селото са преселници от Ямболско-Одринско.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011