* * *

Вградена невеста

Заправи си Павли майстор,
заправи си кюприята,
силна вода на Марица,
заправи я Павли майстор
със негови шейсе калфи,
шейсе калфи, все майсторя;
деня правят, нощя пада...
Отговаря Павли майстор:
- Ой ви вази, шейсе калфи,
кога с' идем довечера,
на майки си не казвайте,
на жени си не обаждайте,
кой рани сутром рано
да донесе за обяда,
не гледайте обядата,
хванете я, турнете я
в кюприята за темельо.
Всички са обадили,
обадили, хем казали,
Павли майстор той не казал,
той не казал, той не обадил.
Рано рани Павльовица,
че й сготвила добра обяда,
добра обяда, добра гостба,
тръгнала е да им носи.
Кат' я видя Павли майстор,
той погледнал тъй надолу
и поронил бистро сълзи.
Отговарят шейсе калфи:
- Ой те тебе, Павле майстор,
друга сутрин все си свириш,
хем си свириш, хем си пееш,
тази сутрин защо мислиш,
хем си мислиш, хем си плачеш?
Че е влягла Павльовица
да им носи обядата...
Хванали са Павльовица,
турнали я в кюприята,
в кюприята за темельо,
до опаса заринали,
тя си гледа и се смее,
тя им дума: - Ой ви вази,
ой ви вази, шейсе калфи,
шегувате ли се с мене?
Шейсе калфи я гледали,
турнали й на гърдите,
на гърдите бистър камък,
на главата трънен венец.
Павльовица заплакала,
заплакала й, говорила:
- Ой ви вази, шейсе калфи,
шейсе калфи, все майсторя,
ази имам мъжка рожба,
кърмата ми из пазва изтече,
мъжка рожба в люлка плаче!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011