* * *

Вградена невеста

Маноил майстор града градеше, Ладо ле,
града Пиргода, града и широка,
денем я гради, ноще се роши.
Че се решил вяра и клетва,
коя стопанка най-рано дойде,
нея ще вгради в град Пиргода.
Кой сам ходи, кой хабер стори,
на жена си да каже рано да не ходи.
Маноил майстор ни хабер стори,
ни хабер стори, ни можа да иде.
Сутринта рано Маноиловата булка,
обяда взе и на другарки повика:
- Хайде, мари, обяд да носим.
- Не сме готови! - те й отговарят.
Че си сама тръгнала и си тама отишла.
Като я видя млад Маноил,
дребни си сълзи пророни.
Че си я нея вградили,
че тогава се застоя
и се застрои Пиргода града.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011