* * *

Вградена невеста

Кавулили се девет души майстори,
че ще иззидат кула сред село.
Денем я зидат нощем се ропае,
че се сдумали, девет души майстори
да си зазидат човешка сянка.
Която мома най-рано дойде,
най-рано дойде обед да донесе,
нея ще зазидат в ями дълбоки.
Всички майстори на жени казали,
рано да не идват обед да носят.
Само е забравил Манахил майстор
на жена да каже, рано да не идва.
Рано станала Минахилица,
дете окъпа, обед сготвила и го занесла.
Като я видял Минахил майстора
глава наведе и сълзи пророни.
Пита го, пита Минахилица:
- Защо ми плачеш, Минахил майсторе?
- Как да не плача, като не съм изпуснал
венчален пръстен в ями дълбоки.
Дума ми дума Михалица:
- Недей ми плака, Минахил майсторе,
мен ще ме спуснеш в ями дълбоки,
аз ще извадя венчален пръстен.
Па си я пунали камък по камък,
дърво по дърво, доле до дъното,
па си почнали девет душ майстори,
девет душ майстори си я зазидат.
Моли им се моли Минахилица,
моли се, моли и сълзи рони:
- Я ми оставете светло прозорче,
да си подам мъжка рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011