* * *

Вградена невеста

Мори, ой Срумке, Срумке ле невесто!
Манаил майстор манастир граде,
двеста майстора, триста дюлгере,
деньня го граде, нощем са рони
камен по камен, ивер по ивер.
Сговорили са триста майсторе:
- Айде да чиним вера и клетва -
чййото любе напреж ке дойде,
напреж ке дойде вода да лее,
да го задзидим на манастиро!
Сички ойдели и си кажали,
и си кажали на любетата
да не си ходят рано за вода.
Манаил майстор правина гоне,
на Срумка вели, вели, говори:
- Ой Срумке, Срумке, Срумке невесто,
ти да си станеш вутрина рано,
да си издоиш до девет крави,
да си измесиш до девет фурни,
до девет фурни бели хлебове,
тогай да дойдеш вода да лееш!
Срумка невеста много работна,
много работна, рано станала,
и издоила до девет крави,
и измесила до девет фурни,
до девет фурни бели хлебове,
и па ойдела рано за вода.
Като га видел Манаил майстор,
като га видел, съзи заронил.
Отговорили двеста майсторе,
двеста майсторе, триста дюлгере:
- Ой Срумке, Срумке, Срумке невесто,
ний сме чинили вера и клетва -
чийото любе напреж ке дойде,
да го задзидим на манастиро.
Срумка невеста милно са моле:
- Ой вие вазе, двеста майсторе,
двеста майсторе, триста дюлгере,
оставайте ми десната срана,
десната срана, десната гърда,
за да си доя мъжкото дете!
И га задзидили на манастиро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011