|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Сюлюман ограда захвана,
че хвана майстор Мануила,
най-хитър майстор, най-умен
с негови девет майстори.
Градиха, що я градиха,
тъкмо ми девет години,
ограда не се изкара -
деня си ограда градиха,
нощя се ограда разваля.
Сюлюман дума Мануили:
- Мануиле, майстор най-хитър,
най-хитър майстор, най-умен,
ей девета година настана,
как си ограда ти градиш -
ограда не се изкарва.
Ако си ограда не изкараш,
главата ще ти отрежа!
Мануил майстори думаше:
- Вяра и клетва да сторим -
комуто булче най-рани
обяда да ни донесе,
за таласъм да го направим!...
Синки майстори отидоха
и на булчета си казаха:
"Вяра и клетва сторихме -
комуто булче най-рани,
за таласъм ще го направим!"
Мануил си у тях отиде
и на булчето си поръча:
- Да станеш сутра у зори,
девет чувала да подсейш,
на воденица да ги зансеш,
и бели ризи да опереш,
сиви крави да издоиш
и сирене да подсириш,
тогаз обяда да донсеш!
Че стана Янка у зори,
бели си ризи опрала,
девет чувала подсяла
и ги на воденица занесе,
сиви си крави издоила,
прясно сирене подсири,
мъжко си дете окъпа,
топла обяда наготви,
че се хубаво премени,
че се хубаво натъкми,
че им обяда занесе.
Като се й отдалеч задала,
всички си ръце плеснаха -
язък за Янка хубава,
хубава Янка работна!
Отдалеч се Янка засмяла,
отблизо "Добрутро" казала.
Всички на Янка отвърнаха,
сал Мануил нищо не каза,
Мануил сълзи ронеше...
Янка Мануили думаше:
- Що си, Мануиле, кахърен,
че ми дума не отвръщаш,
ами си сълзи обронваш?
Мануил Янки думаше
- Ази съм, Янке, кахърен,
ей девет години, как стана,
как си ограда градиме -
деня ограда градиме,
нощя се ограда събаря,
сега се, Янке, наведох
и си пръстена изтървах,
пръстена годенишкия,
пръстена венчалния,
я влез, Янке, че го вземи!
А че се Янка спуснала,
пръстена да си извади.
Че си Янка затрупаха,
за таласъм Янка да стане.
Янка си жално заплака:
- Мануиле, първо венчило,
що ти сторих, направих,
че ме в ограда огради?
Мъжко ми дете донеси
с негова златна люлчица.
Янка си стана таласъм -
нощем Янка обикаля,
нощем Янка покрай ограда
обикаля Янка, все плаче...
Горна Оряховица (СбНУ 26/1912, с. 256, № 344 - "Таласъм";
=Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920,
с. 368, № 36).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|