* * *

Вградена невеста

Ой, Струмо, Струмо, Струмо невесто,
Струмо невесто, млада Марие,
млада Марие, Мануилице!
Мануил майстор мостеве гради,
денем ги гради, ношкем падая,
ношкем ги гради, денем падая.
Проговорил е Мануил майстор:
- Ой, бракя, бракя, мои чираци,
а да створиме вера и клетва:
коя невеста най-рано дойде,
най-рано дойде, ручок донесе,
да я дзидаме у длъги моста,
та ега ни се мости задръжат!
Проклети да са Мануилови,
Мануилови троица бракя,
кажали са си на невестите
да не си носят рано ручоко.
Мануил майстор не си е кажал.
Мануилица, млада Мария,
понела си е рано ручоко.
Ка я е видел Мануил майстор,
кая е видел и се разплакал.
Като е ошла Мануилица,
Мануил майстор вели, говори:
- Ой, Струмо, Струмо, млада Марие,
сторили сме си вера и клетва
коя най-рано ручок донесе,
че я задзидам у длъги мости!
Изправил я е воз длъги мости,
задзидал я е до колената.
И он си трае, и она трае.
Задзидал я е до половини.
И он си трае, и она трае.
Задзидал я е до бело гърло.
Проговорила млада Мария:
- Ой, Мануиле, Мануил майстор,
ако ме мене у мости дзидаш,
не ти ли жалко за мъжко дете?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011