* * *

Вградена невеста

- Ветре льо, Морянино льо,
я вей, ветре льо, я не вей,
далек ми гласи не носи.
Аз нямам любе овчарин.
Мойто е любе дюлгерин.
То е отишло, заишло
на Бяла дъски да дяла,
на Арда мости да прави, (2)
на Арда и на Марица.
Дене са мости правили,
нощя са мости срявали
и тий се чудом чудяха,
какво да сторят, да правят, (2)
да им се мости задържи.
Каул са кавил сторили,
на челяк курбан обрекли -
който си иде най-напред
курбана да им занесе, (2)
в темелю ще го зарайтят.
Всякой си казал жената,
най-малък Павли най-глупав, (2)
той не си казал жената.
Станала рано в понделник,
че си курбан наготвила,
тръгнала да го занесе
и на буля си повика:
- Мър, хайде, бульо, да вървим,
обяда да им занесем.
Буля се от къщи обади:
- Мър, върви, булка, ще дойда, (2)
детенце да си окъпя.
Как се Тодорка зададе,
Павли си викна, заплака...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011