* * *

Вградена невеста

Девет дюлгере, Лазаре, града градяа,
града градяа, града Пиргула.
Денем я градят по ясно слънце,
нощя се рине по месечина.
Зафанале се девет дюлгере -
която жена най-рано доде
и да донесе топла обяда,
ще да я турат в града Пиргула.
Кой у тях оди, кой хабер прати,
Мануил майстор ни у тях оди,
ни у тях оди, ни хабер прати.
Рано ранила Маноилица,
та си приготви топла обяда,
па си повика майсториците:
- Айдете вървим обяд да носим.
Една си вика: - Не съм къпала,
не съм къпала мъжко детенце.
Друга си вика не е фтасала,
не е фтасала топла обяда.
Та си отиде Маноилица.
Като я види Маноил майстор
калпак налупи до черни очи,
сълзи порони до черна земя.
Та се на Богу тийом молеше:
- Я дай ми, Боже, буйни ветрища,
буйни ветрища, силни дъждове,
дано се върне Маноилица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011