* * *

Вградена невеста

Е, брой!/ Тръгнале ми са, тръгнале
троица братя дюлгери,
да ми отиват, отиват
темел ми града да градят.
Деня са темел градили,
нощя се темел разваля.
Дюлгерите се сдумали -
което булче подрани,
рано ручака да сготви,
дюлгерим хляб да донесе,
него във темел ще турят.
Синките хитри, разумни,
Манолчо малък, най-глупав,
на булката си не казал.
Булче му било работно,
станало рано понделник,
мъжко си дете окъпа,
топла си пита опече,
рано ручака сготвила,
сиви си крави здоила,
ю какини си отиде
и на кака си думала.
- Мьр хайде, како, мър хайде,
дюлгерим хляб да занесем.
Каки на булка думала:
- Булка ле, булка Манолце,
мър върви, булка, мър върви,
ний ощи не сме сготвили.
Че е Манолца отишла.
Като я видял Манолчо,
и сълзи рони като дъжд.
Манолца дума Манолчо:
- Любе Манолчо, Манолчо,
що сълзи рониш като дъжд?
Манолчо дума Манолци:
- Любе Петранке, Петранке,
като ме питаш да кажа -
ази си пръстен изтървах
в темел ми града голяма,
влязи го, либе, извади.
Че я Петранка влягъла
в темел ми града дълбока
пръстена да му извади,
че я дюлгери сградили
сградили и затрупали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011