* * *

Вградена невеста

Мануил майстор града градеше,
сред полето, не край морето.
Денем я гради, нощем се рони,
камък по камък, буца по буца.
Мануил майстор тихом говори,
на майсторите и пригърците:
- Хайде да сторим вяра и клетва
до булките си, до нашите стопанки.
Която булка най рано стане,
да си наготви топъл обяд,
наготви и му донесе,
нея ще пуснем в града Тиргода,
да ми извади златния пръстен.
Най-рано рани Мануилица.
Наготвила си топъл обяд,
наготвила и го занесла.
Като я видял Мануил майстор
нахлупи калпак до черни вежди
и пророни сълзи до черна земя.
Като го видя Мануилица,
тя на Мануил тихом говори:
- Ой ми те тебе Мануил майсторе,
защо си толкоз кахърен?
Мануил и отговаря:
- Изтървал съм си златен пръстен,
златен пръстен в града Тиргод.
Мануилица тихом говори:
- Я си свържете въже и канап
та ме пуснете в град Тиргод,
да ти извадя златния пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011