|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Маноил майстор града градеши -
града градеши, града Пируда:
деня я гради, вечер са рони.
Че са чудеха двесте майстори -
двесте майстори, триста шигърти,
че как да сторят, как да направят.
Пък са и самси, самси усетил -
самси усетил Маноил майстор.
Че отговаря Маноил майстор:
Ой ви вази, двесте майстори -
двесте майстори, триста шигърти!
Ей как да сторим сторим, направим:
да си сториме вяра и клетва -
което либе най-напред доди,
да го вградими в града Пируда.
Сити майстори хабер пратиа -
Маноил майстор сам си отиде.
Че отговаря Маноил майстор:
- Ой ми та тебе, Дойне-Тодорке,
я да си станеш сутрина рано -
сутрина рано в понделник -
рано в понделник, че да йопереш -
че да йопереш белите ризи
и да замажиш новите къщи,
и да подсеиш девет шиника -
девет шиника бяла пченица,
тогиз да готвиш топла обяда.
Че си станала Дойна-Тодорка,
че си станала рано в понделник,
че се умила и се оплела,
че си опрала белите ризи
и замазала новите къщи,
че подсеяла девет шиника -
девет шиника бяла пченица,
тогаз готвила топла обяда,
че я занеси на Маноила.
Като я видя Маноил майстор,
че си й сълзи, сълзи оброни.
Като го видя Дойна-Тодорка,
че отговаря Дойна-Тодорка:
- Ой ми та тебе, Маноил майстор,
че като градиш града Пируда,
защо я градиш и сълзи рониш?
Че отговаря Маноил майстор:
- Ой ми та тебе. Дойне-Тодорке,
яз си изгубих маламен пръстен.
Че отговаря Дойна-Тодорка:
- Я мълчи, мълчи, Маноил майстор,
язи ще влезя в града Пируда,
ще ти извадя маламен пръстен.
Че си и влязла Дойна-Тодорка
да си извади маламен пръстен,
че я вградия в града Пируда.
Габрово; гергьовденска (СбНУ 14/1897, с. 4, № 1 - "Манол
майстор"; =Славейков, Книга на песните, 1941, № 226; =Арнаудов, М. Студии
върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 362, № 31; =Славейков,
Книга на песните, 1995, № 230 - "Маноил майстор града градеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|