* * *

Вградена невеста

Троица братя дюлгери,
трима се дружно наели,
моста камен да сградят
на трите реки големи -
Марица, Тунджа и Арда.
Три годин си моста зидаха,
денем си моста зидаха,
нощем се моста събаря.
Ех, че султана в Цариград
заповед, холам, издаде,
в три деня моста да изкарат.
Ако си моста не изкарат,
главиците им ще изреже,
край моста ще ги нареди.
Чудят се, маят братята,
как да си моста задържат.
Петър ми братец най-голям,
той на братята думаше:
- Само ще това да стане,
човешки курбан да дадем.
Лесно ще това да стане
от наште жени венчани,
която най-напред дойде,
обяда да ни донесе,
нея ще в моста вградим.
Така се братята решили,
решили и отишли.
Секи си булче разправя:
- Сутринта колкото можеш
по-късно обяда да ми донесеш.
Павел ми, братец най-малък,
нищо си булка не казал.
Легнали и си заспали
и сутрин като станал,
право на моста пак отишъл.
Петранка, булка хубава,
с мъжко детенце на ръце,
рано сутрин станала,
станала и го окъпала.
И си гостбата сготвила,
в шарен й месал събрала
и си към моста тръгнала,
на Павел обяда да носи.
Павел ми, братец най-малък,
като си Петранка съгледа,
никой си нищо не каза,
пророни сълзи до земя,
та си тихичко продума:
- Петранке, булка хубава,
макар си майка кърмачка
на първа рожба галена,
ти ще ми бъдеш курбаня.
И е до моста стигнала,
стигнала, селям дала.
Павел Петранка продума:
- Петранке, любе ле мое,
остави бърже обяда,
че вземи бяло бакърче
долу под моста да слезеш,
под моста вода протече.
Бързо ми вода донеси,
обяда да си направим.
Като са Петранка наведе,
водица да си налее,
зидари моста зидяха
и си моста зазидяха.
Викна Петранка да плаче:
- Павле ле, любе хубаво,
ако не съм ти аз мила,
не ти ли е мила рожбата,
дето я малка оставям,
окъпано, ненакърмено,
ненакърмено, неприспато.
Но никой не иска да знае,
пеят зидари и зидят.
И който иска да знае,
де сега плаче и ридае,
кърма й стена облива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011