* * *

Вградена невеста

Мануил майстор града градеше,
града Пиргуза, граза Миргуза,
дене я гради, ноще се рони.
Отговаряха петстотин калфи,
петстотин калфи, триста чираци:
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
стига ни троши с града Пиргуза,
хайде да сторим вяра и клетва -
която булка най-напред дойде,
нея да турим в града Пиргуза.
Кой хабер прати, кой книга писа,
Мануил майстор самси отиде
да си нареди младата булка.
Отговаряше Мануил майстор:
- Ой ми те тебе, Тойне Тодорке,
(Тойне Тодорке), фима невясто,
като станеш рано зарана,
да си опереш и да замажеш,
и да подсееш девет чувала,
(девет чувала) бяла пшеница,
да си окъпеш мъжкото дете,
да го окъпеш, да го поддоиш,
тогаз наготви топла обяда,
че да дойдеш да ми донесеш!
Като станала Тойна Тодорка,
че замазала вред из къщата,
че си опрала беликя ризи,
и си окъпа мъжкото дете,
окъпала го, не го поддои,
и си наготви топла обяда,
грабна да иде да му занесе.
Като я видя Мануил майстор,
сълзи оброни до черна земя.
Отговаряше Тойна Тодорка
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
що сълзи рониш до черна земя,
(що сълзи рониш), като ме видя?
Отговаряше Мануил майстор:
- Ой ми те тебе, Тойне Тодорке,
(Тойне Тодорке), фима невясто,
аз си отървах златния пръстен,
(златния пръстен) в града Пиргуза,
тебе ще пуснем да го намериш!
Тойна Тодорка нищо не каза.
Че я пуснаха в града Пиргуза
да му извади златия пръстен.
Че се рукнаха петстотин калфи,
петстотин калфи, триста чираци,
че затиснаха Тойна Тодорка,
(Тойна Тодорка) в града Пиргуза...
Пищи и вика Тойна Тодорка:
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
'ко не ти й мило, мило за мене,
не ти ли й мило мъжкото дете -
аз го окъпах, не го поддоих!...
Мануил майстор нищо не дума...
И зазидаха Тойна Тодорка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011