* * *

Вградена невеста

Зазидал ми е майстор Манойло,
що днеска зида, нощеска пада.
Чудом се чуди, майстор Манойло
Какво да прави с града Пергула,
що денем зида, нощеска пада,
провикнал ми се майстор Маноил:
- Всеки ми майстор по дом да с' иде,
по дом да с' иде, хабер да прати.
Сал не отиде майстор Маноил,
сал не отиде, хабер не прати.
Рано ранила Струнка, невеста,
рано ранила, обед занела.
Подигна глава майстор Маноил,
поклюпи капа до тънки вежди,
порони сълзи до черна земя.
Па я зазида до колената,
она крейнала да се засмее.
Он я зазидал до половина,
она викнала та заплакала:
- Ако не ти е жално за мене,
не ли ти жално за мъжко дете?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011