* * *

Вградена невеста

Трима майсторе сдомье градиле,
денем градят - нощем поде.
На Данаила се е присънило -
мома и ерген да намерят,
на едно име да ги викат,
за курбан да ги оставят.
Ходили са, бродили са,
никъде такоз не намират
на едно име да ги викат.
На Данаила се е присънило -
коят булка най-рано рани
горещ обед да донесе,
за курбань да я оставят.
Клетва са тия дали,
никой нищо да не хортува,
и на булките си да не обаждат.
Данаил на клетвата си й дяржал
и на булката си нищо той не обаждал.
Сутринта рано й та ранила,
горещ обед е донела.
Като я видял Данаил,
на мермер камък е седнал
и на Бога се е замолил:
- Пусни, Боже, дребна пита,
да се млада булка блъсне,
горещ обед да се разлей,
назад да се та завърни,
мъжко си дете да пнакърми.
Няма, Боже, драбна киша,
да се млада булка лъсне
и горещ обед да се разлей.
- Пусни, Боже, лиминь къпине,
да се млада булка препъне,
горещ обед да се разлей,
да се та назакь завърне,
мъжко дете да си окъпе.
Като и та там стигнала
и Данаила запитала:
- Защо ревеш Данаиле?
Кажи, кай да не рева,
златен пръстен съм аз имал,
и у фундамента съм го изтървал,
па не можа да го извада,
че е пълно със змии и гущери.
Та се е навела пръстена да тръси
и градижа се е почнал
и та за курбань е останала.
Та на Данаила е думала:
- Данаиле, Данаиле,
око не било жал за мене,
па барем за мъжко дете,
първо, първино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011