* * *

Вградена невеста

Че ми се събрали девет душе майстори,
че да ми градат бялата сграда.
Денем градят града, нощем се ропае.
Чуди се, мая се Михайл майстора,
какво да направи да не се ропае,
да не се ропае бялата сграда.
Решение вземат девет души майстори -
коя булка най-рано дойде на обед да им,
донесе нея да зазидат в бялата сграда.
Вечер, кат си отидат на булки да не казват,
рано да не ходят обед да им носят.
Като си отиват девет души майстори
всичките си казват на своите булки
рано да не ходят обед да им носят,
обед да им носят на бялата сграда.
Само Михайла, Михайл майстора,
само той не каза на своята булка.
Рано е ранила булка Михалица,
обеда стъкмила и го е занела.
Като я съгледа Михаил майстора,
пръстена си хвърли в бялата сграда,
венчалния пръстен и дребни сълзи рони,
а булка го пита: - Че защо ми плъчеш,
любе ле Михале, нали съм дошла,
нали съм дошла, обеда донесла?
А Михайл й дума:
- Пръстена си опуснах в бялата сграда,
хайде да го вземеш с дебели въжета,
че да те спуснем пръстена да намериш!
Като я пуснали зидари зидали,
та я зазидали в бялата сграда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011