* * *

Вградена невеста

Града се гради, хубава Стано льо, града Индере,
дене се гради по ясно слънце,
ноще се сипе по месечина.
Та се събрали триста дюлгери,
триста дюлгери и чамурджии,
чудом се чудат града да зградът.
Де е кацнало градом на върше,
с крилца трепери, с уста казува:
- Вий ще сградите града Индере,
я ще ви взема ем баш майстора,
ем баш майстора първо му любе.
Всички любета любем казали,
Станино любе Стани не каза.
Та е станала рано в неделя,
та е сготвила ранна прогюма,
ранна прогюма, димна пладнина,
та че замина през стърчине си.
- Хайде ми, хайде, милна стърчино,
да отнесеме дюлгерето му
ранна прогюма, димна пладнина.
- Върви ми, върви, не съм сготвила
ранна прогюма, димна пладнина,
дете ми плаче малъм люлчица.
Та че замина, та че отиде
да ми однесе дюлгерето му
ранна прогюма, димна пладнина.
Щом я видело първо й любе,
по града ходеше, сълзи ронеше.
Стана го пита, защо ми плаче.
- Как да не плача, как да не плача!
Пръстен ми падна на димна града.
- Мълчи ми, мълчи, аз ще го извадя.
Тя е флянала пръстен да вади,
майсторето са Стана зградили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011