* * *

Вградена невеста

Манол майстор, Лазаре, града градеше,
града градеше, града Тергода.
Денем я гради, нощем се рони,
камък по камък, буца по буца.
Манол майстор на майсторите,
на майсторите тихом говори:
- Ой ми ви вази, двеста майстори,
двеста майстори, триста шагъра,
хайде да сторим вяра и клетва,
който рани рано булката,
рано в понеделник,
нея ще вградим в града Тергода.
Кой харер стори, кой сам си ходи,
Манол майстор, ни хабер стори,
ни хабер стори, ни сам си ходи.
Рано е ранила, Маноилица,
като я видя Манол майстор,
глава наведе до черна земя,
сълзи зарони по бяла пазва.
Я, на здраве, Манол майсторе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011