* * *

Вградена невеста

Сам си се Господ затрудил
и със Манойло заоблагал
със седъмдесет калвура,
със осъмдесет чирака
и със дунгерче Манойло.
Въздън си дзида дзидеше,
а навечер се сурина.
Други ден дзида дзидали,
па си се дзида сурине.
Три дни са дзида дзидали
и све са дзида сурева.
Када почели четвърти,
Манойло зина, продума:
- Дружина верна, сговорна,
чийо че либе да дойде
обеда да ни донесе,
ми че го у дзида задзидамо.
Манойло дремка се доле,
Манойло леже, та заспа.
Свн си на дома отишли,
та си на либе казали
обеда да не донесу.
Манойло се диже от спанье,
кога се назид завърна,
либе му обед носеше.
Манойло дзина продума:
- Боже ле, славни Господе,
я задай тъвни облаци
из облаци дребен дъждец
либето да се пързоли,
обеда да си разсипе,
назаде да се повърне...
Нали е Господ наредил -
Господ Манойло не слуша,
либе му обед донело.
Манойло вика, заплака
и па дружина говори:
- Дружина верна, сговорна,
по-скоро обед обедайте,
и си на ноге ставайте,
та дзида да си дзидамо!
Либе Петкана викнала:
- Либе Манойло, Манойло,
ела обед да обедаш.
Манойло дзина, продума:
- Либе Петкано, Петкано,
я съм си пръстен изпущил,
у дзида съм го задзидал,
що смо са двама венчали,
венчали и ночевали
и сребрън пръстен менили,
у дзида съм го задзидал.
Петкана при него отиде,
та пръстен да си подирю.
Манойло вика, та плака:
- Дружина верна, сговорна,
скоро на ногье ставайте,
двама че Петкану държите,
другите че да дзидате.
Када гю дзида до колена,
она се смее, не смее;
када гю стиже до пояс,
она се смее, не смее;
када гю стиже до груди,
она ванула да плака:
- Либе Манойло, Манойло,
като не би жал за мене,
не би ли за мъжко детенце?
Остайте на десну руку,
на десну руку прозорац,
на десну сису прозорац,
мъжко дете да подоим!
Цела седмица доила,
нали е Господ наредил -
само се дете одбило
от своя майка рождена,
майка се у дзида скапала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011