* * *

Вградена невеста

Заградила се, леле, Будима града,
де си я градат троица братя,
троица братя и два братовчеда,
деня я градат, леле, нощя падина.
Сън е сънувал уста Мустафа,
сън е сънувал за Будима града,
Будима града курбан си тера,
курбан си тера млада невеста,
млада невеста със мъжко дете.
Та си е станал уста Мустафа,
та си е станал сутрин по-рано,
та си е кажал негови братя,
негови братя и два братучеде:
- Ой, братя, братя и два братучеде,
сън си сънувах за Будима града,
че Будима града курбан си тера
млада невеста със мъжко дете.
Коя си дойде утре най-рано,
тая ке заградим в Будима града.
Та са станали негови братя,
негови братя и два братучеде,
та са станали и са си ошлй,
да си кажат на нийеи либнета:
- Да не доождате, леле, на Будима града,
че коя си дойде на Будима града,
нея ке заградим в Будима града.
И са кажали, ручок са вземали.
Айше кадъна не е знаяла,
она е станала утрина по-рано,
дете окъпала, ручок напраила,
и е кренала във Будима града.
Заминала е из нийни етърви:
- Айде да вървиме къв Будима града,
айде да вървиме, ручок да носиме!
- А върви, върви, по-стара етърво,
ние не сме си деца окъпали
и не сме си ручок направили.
Та си е ошла Ашия кадъна,
та си е ошла във Будима града.
Щом я е видел уста Мустафа,
ситни сълзи рони, на Бога се моли:
- Я си подуни тион ми ветер,
та си зароси ситна ми роса,
да й разсипеш сладкия ручок,
назад да се връне, ручок да напраи,
ручок да напраи, да се позабави!
Още си дума, дума не издума,
та си подуна тион ми ветер
и си зароси ситна ми роса,
ручок й разсипа, Айшея кадъна
врънала се е текар назаде,
ручок напраила и пак е кренала,
и пак е кренала къв Будима града.
Заминала е из нейни етърви:
- Е айде, айде, до мой етърви,
още ли не сте деца окъпали,
деца окъпали, ручок направили?
Разядила се Айшея кадъна
и извръвела къв Будима града.
Щом я е видел уста Мустафа,
че па си иде Айшея кадъна,
уста Мустафа ситни слъзи рони.
Видела го е Айшея кадъна
и си го пита Айшея кадъна:
- Оти ми плачеш, уста Мустафа?
Изговорил е уста Мустафа:
- Ой, Айше, Айше, Айше кадъно,
пръстен ми падна в Будима града,
ти ке влезеш ли да ми го извадиш?
- Немой ми плака ти, уста Мустафа,
язе ке влеза да ти го из вада.
И си е влезла Айшея кадъна,
и си е глезла в Будима града.
Изговорил е уста Мустафа
на неговите братя й два братучеде:
- Бръжко градете, заградете я!
Она си го е шега знаела.
Заградили я до колената,
она си го е шега знаела.
Изговорил е уста Мустафа:
- Ой братя, братя, два братучеде,
бръжко градете, заградете я,
че ръце немам язе да града,
че очи немам къв там да гледам,
че уста немам с нея да врева!
Она си го е шега знаела.
Заградили я до рамената,
тогай си е она сверувала.
Изговорила Айшея кадъна:
- Ой уста, уста, уста Мустафа,
ти да ми гледаш мъжкото дете!
И му кажува, и ситни сълзи рони.
Изговорил е уста Мустафа:
- Ой Айшо, Айшо, Айшо кадъно,
тебе си гледай, дете не гледай!
Яз ке го отнеса в гора зелена,
ке му овеса люлкя шарена
и ке му връза шарен полюлелник.
Роса ке зароси, ке ми го окапе,
слънце кога грее, ке ми го ишуши,
кошута га мине, ке ми го надои,
ветер кога дуне, ке ми го залюли.
Тебе си гледай, ти него не гледай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011