|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Града се гради, града голяма,
Тойне, Тодоро ле, Тойне ле, любе ле,
деньня я градят, ношкя се сипе...
Стар протомайстор тихом говори:
- Я ой ви вие, млади майсторе,
хате да сторим вяра и клетва,
коя майсторка най-рано рани,
най-рано рани хляб да омеси,
хляб да опече и да донесе,
нея ще вградим в града голяма,
града голяма, дълга кюприя!
Всички майстори си са казале,
си са казале на жените си,
стар протомайстор нищо не каза,
нищо не каза на жената си,
ами хми рече: - Мари, Иринко,
мари, Иринко, стара майсторко,
квасник омеси, та геч да дойдеш!
Кя омесила и опекла,
първа отишла и хляб занела.
Като я видя стар протомайстор,
той на Иринка тихом говори:
- Мари, Иринко, стара майсторко,
пръстен ми падна в река Еркене,
та ти да влезеш, да го извадиш!...
- Я, ой те тебе, Павле майсторе,
та е не ме е как ще да вляга,
нали е язък за мойта младост,
за мойта младост, за твойте деца!...
Бръшлян, Малкотърновско; на филек (Маджаров, П. Филек - пролетни
песни и игри от източния дял на Странджа. - сп. Български фолклор, 1979, № 3,
с. 52, № 16; =Маджаров-Странджа, № 35 - "Гради се града, града голяма");
неразгърната; Иринка - в текста Еринка; геч - късно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|