* * *

Вградена невеста

Прочу се Манол, Маноле,
че знай Манол да прави,
турски високи джамии,
български бели черкови.
Отде го зачу пашата,
на Манол писмо изпраща:
- Маноле, младо майсторче,
право при мене да дойдеш,
наръчки ще ти наръчам.
Ако ти, Маноле, направиш,
на река Струма камен мост,
награда ще те наградя:
девет дюкяна с премяна,
десети с дребен маргарет.
Ако ли не го направиш,
главата ще ти отрежа.
Събра Манол момчета,
до триста млади майстори
и двеста момчета калфи.
Почнали моста да правят.
Ако го денем направят,
нощем го Господ събаря.
Ако го нощем направят,
денем го Господ събаря.
Чуди се, Манол, мае се,
как ще си моста направи.
отдолу иде пътниче,
пътниче калнодрумче.
То на Манола думаше:
- Помага Бог ти, Маноле!
- Дал ти Бог добро пътниче!
Ала ми Бог не помага,
не мога моста построи!
Ако го денем направя,
нощем го Господ събаря,
ако го нощем направя,
денем го Господ събаря!
Пътниче дума Манола:
- И туй ли да те науча!
Зарана рано кат тръгнеш,
който те срещне най-напред,
в темела ще го зазидаш
и ще се моста задържи!
Манол си вкъщи отива
и на Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
таз сутрин рано не идвай!
Петранка булка работна,
станала й рано заранта.
Топли обяди наготви,
бели хлябове опече,
мъжко си дете накърми
и на Манол обяд занесе.
Като я видя млад Манол,
сълзи до земя пророни.
Петранка дума Манола:
- Що рониш сълзи до земя?
Манол Петранка думаше:
Венчан си пръстен изтървах,
долу, в дълбоки темели!
Не мога да го извадя!
Петранка дума Манола:
- Аз ще ти пръстен извадя!
Петранка булка хубава,
влязла в тъмни темели,
в дълбоки, тъмни темели,
пръстена да си извади.
Петранка за нишан зазидат
и се моста задържал.
Тогаз го паша награди
девет дюкяна с премяна,
десети дребен маргарет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011