* * *

Вградена невеста

Градил майстор япии,
япии Манол, джамии.
Денем ги Манол градеше,
нощем се япии събарят.
Чуди се Манол, мая се,
какво Манол да стори,
как да си япия изкара.
Една нощ сън сънувал,
че една му жена казала:
- Маноле, майстор Маноле,
ти ще си япия изкараш,
ако Маноле заградиш
тоз дето при теб пръв дойде.
Чуди се Манол, мая се,
какво да прави, да стори,
кат най-напреде отива
негова булка Тодорка.
Като се от сън събуди,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, първо венчило,
сабалям рано кат станеш,
да отидеш, Тодорке, отидеш,
да търсиш крава загубена,
от девет години загубена,
в дома да я докараш,
с дребно сено нахраниш.
Оттам като се върнеш,
детенце ще си окъпеш,
окъпеш и го нахраниш.
Хубави гостби ще готвиш
и на мене донесеш.
Казал Манол и заминал.
Тодорка, булка хубава,
тръгнала крава да търси.
Като от село излезе
насреща й говедарче,
нямо е още и глухо,
едната крава тяхната.
Тодорка си крава прибира
и си у тях закарва.
С дребно сено я нахранва,
тогаз си дете окъпва,
хубави гостби наготви,
тръгна на Манол да носи.
Като я Манол съгледа
мъка му падна на сърце,
че никой не я превари.
Тодорка при Манол отива:
- Помага ти Бог, Маноле!
Манол на Тодорка думаше:
- Тодорке, първо венчило,
изтървах си, Тодорке, пръстена,
да слезеш долу го вземеш.
Ах, че се Тодорка съгласи
да слезе пръстен да вземе.
Като я Манол изпусна
бързо си япия съгради,
Тодорка вътре огради.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011