|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Трима брая кула са градили,
през деня градят, нощеска се палят,
па се чудиха, братя, па се маяха,
що да сторят, кула да задържа.
Една вечер братя вечеряха,
вечеряха, дума си братя думаха.
Чие либе ручок ще първо отнесе,
в дувар него да сложат,
да сложат и да зазидат,
да могат кула да задържат.
Вечеряха и дума думаха,
дума думаха и клетва даваха,
никой няма на либе да каже.
Бог да бие два по- стари братя,
бог да бие, та да ги убие,
те си на либе казали.
Бог да бие два по- стари братя,
бог да бие, та да ги убие.
Бог да бие две стари етърви,
бог да бие, та да ги убие,
сабалем лежат и не стават.
Най-младата невеста станала,
станала и ручок направила,
направила го невеста и го понесла.
Отдалече я Петър съгледа,
отдалече сълзи зарони.
Като отиде Милкана хубава,
тя си на Петър думаше:
- Либе Петре, мило либе,
защо Петре сълзи рониш.
А той я лъже и си дума:
- Мило ми лобе, милкано,
как няма либе да ревем,
като ми пръстена изпадна,
в тези ми бели зидари
и не можем либе да го найдем.
Милкана си либе думаше:
- Ще слезнем, либе, да го найдем.
Слезна си пръстен да търси,
Прийдея по-стари ий девери,
хванаха Милка невеста,
хванаха и я зазидаха.
Милкана си жално плачеше,
жално плаче и се моли:
- Ой ви вас по-стари девери,
оставете моя дясна ръка,
оставете мои хладни уста,
оставете мои черни очи,
кога дойде моя мъжка рожба,
да мога да си я прегърна,
да прегърна, дете да целуна,
и тогава с душа да се зделим.
Банкя, кв. Михайлово, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|