* * *

Вградена невеста

На пуста Тунджа мостове градят,
Тойне Тодоро, мар, Тойне, любе ле,
дене го градят на ясно слънце,
вечер се сипе по месечина.
Протомайстор тихом говори:
- Че ой вие, трима майсторе,
ха те да сторим вяра и клетва -
която булка най-рано рани,
рано в неделя пита да стори,
пита да стори, хляб да донесе,
хляб да донесе, мари, на майсторето,
ще я бутнеме в Тунджа дълбока,
дерек да стане, мари, дерек да стане,
дерек да стане на Тунджа моста!
Всички казали на булките си,
протомайсторът само не каза.
Най-рано рани, рано в неделя,
булка Тодора, мар, с мъжкото дете.
Пита сторила на майсторето,
че си обзела, мари, мъжкото детенце,
че та обзела и пита голяма,
та я занела на майсторето.
Като я виде протомайсторът,
тихом продума на булката си:
- Че ой те тебе, булко Тодоро,
защо толкова рано рани,
хляб да донесеш на майсторето?!
И той й обзе мъжкото дете,
и я бутнали в дълбока Тунджа,
дерек да стане, Тойне, на Тунджа моста...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011