|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
На пуста Тунджа мостове градят,
Тойне Тодоро, мари, Тойно, либе ле,
дене хи градят, нощкя се сипят.
Продума Стоян, тихом говори:
- Та треба сторим вера и клетва -
чиято булка най-рано рани,
най-рано рани рано в неделя,
ще я бутнеме в дълбока Тунджа.
Всички казаха на булките си,
Стоян майстора само не каза.
Най-рано рани булка Тодора,
най-рано рани рано в неделя
на майстор Стоян хлеб да донесе.
Като я виде, продума Стоян,
че той хи рече: - Ой, Тойне, Тойне,
мар, булко Тойне, хайде набъркай,
хайде набъркай в дълбока Тунджа
да ми извадиш сребърен пръстен.
Тя се наведе под река Тунджа
да му извади сребърен пръстен,
те я бутнаха в дълбока Тунджа.
Вургари, Василиковско, дн. Българи, Царевско; на филек (Стоин-ИЗТр.,
№ 35).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|