* * *

Вградена невеста

Тровица братове, триста дюлгери
Димна са града градели.
Деня я градят, нощум се сипе
дърво по дърво, камен по камен.
Тровица братове, триста дюлгери,
всички се чудом чудеха:
- Бре, как ли, що ли ние да правим
за сая Димна града?
Отде замина църен калугрейн,
та си дюлгеря питаше:
- Тровица братове, триста дюлгери,
що ми се, джанъм, чудите?
- Защо ни питаш, църен калугрейн -
не знаеш дерман за града!
- Тровица братове, триста дюлгери,
и да го зная, не го правите.
- Кажи ни, кажи, църен калугрейн,
ще го сториме!
- Тровица братове, триста дюлгери,
на жени да не сте казали -
тровица братове, триста дюлгери,
Димната града курбан искала!
Кутрату булка рано да рани,
прогюма да си донесе,
да я сградите, тровица братове,
в Димнята града дълбока.
Всички са мъже на жени казали,
Пейчо млад юнак не казал.
Пейчева млада булчица, джанъм,
тя е най-рано ранила,
прогюма да си занесе, джанъм,
на тровица братя дюлгери.
И на етърви си е казала:
- Хайдем прогюма да носим!...
- Върви ми, върви, млада етърво,
ние щем после да дойдем!...
Та е отишла хубава Стана
на Димна града дълбока.
Кога я видя Пейчо млад юнак,
та си в земята погледна,
в земя погледна Пейчо млад юнак,
дребни си сълзи прирони.
Та го попита хубава Стана:
- Пейчо льо, Пейчо, любе ле,
защо ми земя погледна, любе,
и друбни сълзи прирони?
- Любе ле, любе, хубава Стано,
пръстенче ми е паднало,
паднало ми е, паднало, джанъм,
във Димна града дълбока...
- Хайде ми, хайде, Пейчо льо, любе,
друг пръстен щем да излей!
- Хайде ми, хайде, хубава Стана,
да го извадиш!
Я тя е влязла хубава Стана,
пръстенче да си извада,
та я сградиха хубава Стана
във Димна града дълбока.
Хубава Стана Пейчу казува:
- Пейчо льо, Пейчо, любе ле,
кой ще ти гледа мъжкото дете,
като без майка остая?
- Блага щеш смоква да станеш, любе,
детенце да си изгледаш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011