* * *

Вградена невеста

Мануил майстор, Лазаре, сграда градеше,
сграда градеше, сграда Шишмана.
С двеста майстори, с триста калфи.
Денем градеше, нощем се рони.
Камък по камък, тухла по тухла
Мануил майстор виком си викна:
- Ой, ви вазе, двеста майстори,
двеста майстори, триста калфи,
хайде майстори, клетва да сторим -
комуто рани, рано жената.
рано жената, рано в понеделник,
нея ще в сграда да заградиме,
да заградиме, да не се рони!
Кой хабер стори, кой сам си ходи
Мануил майстор ни хабер стори,
ни хабер стори, ни сам си ходи.
Рано е ранила Манолица,
рано е ранила, рано в понеделник.
Опрала е, корито дрехи,
изкъпала е мъжкото дете,
сготвила е топла обяда,
та го занесла на майсторите.
Като я видял Мануил майстор,
сълзи обронил до бяла пазва,
сълзи обронил от черните очи.
Мануил майстор на майстори вика:
- Я ми подайте тънки синджири,
тънки синджири, дълги синджири,
та да се спусне Мануилица -
изтървал съм си елмазен пръстен.
- Три дена ходила, и три нощи.
Пръстена си, тя не намери.
Манолица, тя на Мануил вика.
- Ой ти тебе, Мануил майсторе,
не ти ли е жал, за мъжкото дете,
за мъжкото дете, три дена не сукало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011