|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Майстор Манол, Лазаре, града градеше,
градеше града Тергода,
денем я гради, нощем се руши.
Че си свикал всите майстори,
всите майстори рано в понеделник.
Че си сторили вяра и клетва:
"Комуто рани булчето най-рано,
най-рано в понеделник
него ще вградим в града Тергода!"
Кой хабер стори в града тергода,
кой сам си ходи в къще да каже.
Манол Майстор не хабер стори,
не хабер стори, ни в къщи си ходи.
Че ранила Манолица.
Като я видя Манол сълзи оброни
до бяла пазва, до черна земя.
Манолица го тихо попита:
- Защо сълзи рониш по бяла пазва?
- Отървах си пръстен елмазен,
елмазен пръстен, венчален...
Манолица му тихо отвръща:
- Я не бой се, Маноле, аз ще го извадя.
Таман се булка навежда,
майстори я вградили.
Я, наздраве ти, Лазаре,
я, наздраве, майсторе!
Априлци, кв. Ново село, Троянско; лазарска - на строител (Архив
КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|