* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Голямо е чудо станало
горе ми, долу в Трявна,
в Тревненските колиби,
в голямо село Бижовци,
у дяда Къня Дюлгерина,
дюлгерина на майсторите.
Той има едно момиче,
него го Райна викаха,
на снага - тънка, висока,
на лице - бяла, червена.
За Райна дошли сгледници,
сгледници, пусти скорчени.
Ала си Райна не рачи
Кольо Скорчовски,
най си иска Кольо Иванов.
Нали са пусти скорчени,
търговци за Райна отидоха,
Райна на кон не язди.
Нали са пусти търговци,
за Райна файтон намерили.
Кръстница си Райна булеше,
Райна си було късаше.
Като Райна в черкова заведоха,
Райна попове думаше:
- Венчавай, попе, венчавай,
твърде не ни довенчавай,
аз не ща Кольо Скорчовски,
най искам Кольо Иванов.
Като са Райна завели,
доде се Райна придума,
три оки шекер изяла,
та пак си Райна не придумва.
Седяла е малко, не много,
седяла е цяла неделя.
Като си на повратки отиде,
всичките ядат и пият,
ала си Райна избяга
и при Кольо Иванов отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012