* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Чудо голямо станало
в Трявна, горе в балкана,
на Кънчовото дюкянче.
Пред дюкянчето - градинка,
а в градинката седеше
Кънчова мома хубава.
Тя много е момци гледала,
ала е Кольо любила,
че бил е лика-прилика.
Кольо е пусто джамбазче,
но майка й я сгодява
за друго момче незнайно.
Като в църква отиват -
в църква на венчаване,
Райна на попа думала:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, недовенчавай,
възпявай, не задомявай!
Като вкъщи отиват,
вкъщи, след венчилото,
тя на майка си думала:
- Майко ле, стара майко ле,
не мога други да взема,
аз само Кольо обичам.
Ще хвърля рокля венчална,
ще облека рокля моминска
и пак при Кольо ще ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012