* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Чудно ми е чудо станало,
туй чудо къде е станало -
горе ми, горе на Трявна,
на тревненските колиби,
у Коля, у чолачето,
у Коля, у тревненеца.
Той има Кольо, Кольо ле,
той има едно момиче,
него го Райна викали.
Че расна Райна, порасна,
станала й мома съвършена.
Тръгнала е Райна с момите
по хора и по седенки.
Малко е мома ходила,
много ергени любила -
по двама Райна, по трима,
по трима и по деветина.
За Райна дошли сгледници,
сгледници с алени коне,
алени коне яхаха,
мартинки пушки държаха,
за Райна файтон караха.
Ала ги е Райна върнала,
върнала, не ги харесала.
Мама на Райна думаше:
- Вземи го, Райне, вземи го,
твърде е добро момчето!
Думали, предумали я,
лъгали, прелъгали я.
Като й дойде сватбата,
Райна на попа думаше:
- Венчавай, попе, венчавай,
твърде недовенчавай.
Два дни ще Венка да водя
и пак ще Коля да взема,
Колча ми, Колча от Скорча,
от Тревненските колиби.
Вечерта, като се мръкнало,
Венко на Райна думаше:
- Постилай, Райно, постилай
бели дебели дюшеци,
че ще двама да легнем.
Райна на Венка думаше:
- Аз ще навън да изляза,
тогаз ще да си постеля.
Излязла и избягала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012