* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Какво е чудо станало
във Плевен, града голяма,
във Тевенските колиби,
във Кънчовото дюкянче - (2)
тамо е мома имало
на име Райна Кънчова. (2)
Много е мома стояла,
много е момци любила. (2)
Баща й Райна сгодява
за едно младо търговче. (2)
Като са в черква отишле,
Райна на попа думаше: (2)
- Венчавай, недовенчавай, (2)
че ако ли й за три дни да й,
пак ще при Коля да ида, (2)
че сне си лика прилика,
като два стръка иглика, (2)
като два вола в обора,
като два бора във гора. (2)
Като из черква излезла,
хвърлила дрехи момински
и си на Коля думаше: (2)
- Вземи ме, Кольо, вземи ме,
че сме си лика прилика, (2)
като два стръка иглика, (2)
като два бора във гора!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012